Жителите на Троян почетоха паметта на героите дали принос за Освобождението на града през 1877-78 година
"Всяка година на 7 януари заставаме пред паметника на генерал Павел Карцов, за да си припомним хронологията на събитията довели до освобождението на нашия град.
И макар много добре известни фактите, отпреди 138 години трябва да бъдат споменавани, както за да не бъдат забравени, така и за да отключат може би един по-задълбочен интерес към историческото ни минало."
С тези думи започна словото на г-жа Елеонора Авджиева - директор на Музея нахудожествените занаяти и приложни изкуства в Троян днес по време на възпоменателното тържество послучай 138 години от преминаването на войските на ген.Карцов през Троянския проход. Много жители на града бяха дошли на събитето въпреки снеговалежа. Те с минута мълчание почетоха паметта на георите. Бяха поднесени венци . Венци на признателност поднесоха Военно формирование 24 430; Община Троян и Общински съвет гр. Троян; Общински съвет на БСП Троян; ВМРО гр. Троян; ПП Герб гр. Троян, Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства; НД „Русофили“, общинска структура Троян; Туристическо дружество „Амбарица-1912 г.“. На почетен караул пред паметника на ген. Павел Карцов застанаха мъжете от Национално Дружество „Традиция“, Регионален клон „34-ти пехотен Троянски полк“ Априлци – Троян.
И както обикновено почетната стража бе от НД "Традиция" РК "34-ти пехотен троянски полк" Априлци -Троян.
В словото си още г-жа Авджиева каза, че 64 години след Освобождението, някъде към 1942 г., неуморният и прелюбопитен към историята на родния си край учител и художник Петър Хаджиев започва да създава колекция от графични рисунки – реконструкции, както сам ги е нарекъл.
Чрез тях, вероятно по спомени на възрастни жители на града възстановява образа на сгради, свързани с революционните борби изчезнали в пожара от 1877 г. дни от най-интересните му творби са свързани с преминаването на прохода през януари 1878.
Платното „Превземане на Троянския проход” увековечава битката, продължила 5 денонощия при неимоверно тежки условия – силен студ (- 27 градуса), виелица, мъгла и дълбок сняг, и завършила с победа.На тях виждаме, че на мястото, на което се намираме в момента е имало руски военен лагер. Когато през м. ноември 1877 г. в Троян дошла една сотня руски войници, те нямало къде да се подслонят, защото градът бил изгорен през месец август. Поради тази причина войниците си направили на площада срещу конака землянки покрити с пръти и пръст, а конете подслонили в конюшната и хамбара на сградата. Прокудените троянци на групи идвали в Троян да „посрящат”, както пише Хаджиев в текст под рисунката, и се радват на минаващите руските войски.
В тяхна помощ при завземането на Троянския проход взели участие и местните занаятчии – кираджии. Биволарите – братя Раеви от махала Попешка, фамилия Платникови от село Черни Осъм, кираджии от Бели Осъм. С шейни изкарвали разглобените руски оръдия до билото на прохода.Тези истории проучени и разказани с изразните средства на изобразителното изкуство, също дължим на Петър Хаджиев. "
Венци бяха поднесени и на паметниците в с. Балканец и на Карцовия бук .Там бяха и двете троянски туристически дружества "Амбарица - 1912' и "Амбарица 21"
Вечна памет на хората, които са се пожертвали за Освобождението на града. И също така на художниците, благодарени на които ние не забравяме историята.Защото историята е миналото бъдеще